Преглед на топологията на индукционната отоплителна система

Всички индукционни нагревателни системи са разработени с помощта на електромагнитна индукция, която за първи път е открита от Майкъл Фарадей през 1831 г. Електромагнитната индукция се отнася до явлението, чрез което се генерира електрически ток в затворена верига чрез флуктуацията на тока в друга верига, поставена до нея. Основният принцип на индукционното нагряване, който е приложна форма на откритието на Фарадей, е фактът, че променлив ток, протичащ през верига, влияе върху магнитното движение на вторична верига, разположена близо до нея. Колебанията на тока в първичната верига
даде отговор как се генерира мистериозният ток в съседната вторична верига. Откритието на Фарадей доведе до разработването на електрически двигатели, генератори, трансформатори и безжични комуникационни устройства. Неговото приложение обаче не е безупречно. Загубата на топлина, която възниква по време на процеса на индукционно нагряване, беше основно главоболие, което подкопава цялостната функционалност на системата. Изследователите се стремят да сведат до минимум загубата на топлина чрез ламиниране на магнитните рамки, поставени вътре в двигателя или трансформатора. Законът на Фарадей е последван от поредица от по-напреднали открития като закона на Ленц. Този закон обяснява факта, че индуктивният ток протича обратно на посоката на промените в индукционното магнитно движение.